Новите изследвания върху портретите на Мария-Антоанета разкриват изненадващи факти за нейното ранно детство и идентичност, които променят досегашните представи за нея. Досега широко приетият портрет на последната кралица на Франция като дете, създаден от швейцарския художник Жан Етиен Лиотар през 1762 година, се смяташе за изображение на Мария-Антоанета. Този портрет, в който малкото момиче държи совалка и гледа с решителност към зрителя, е считан за символ на предопределеността й за голяма съдба. Въпреки това, проф. Катриона Сет от Оксфордския университет представи нова теория, която поставя под въпрос тази идентичност.

Според нея, портретът всъщност изобразява по-голямата сестра на Мария-Антоанета – Мария-Каролина, която по-късно става кралица на Неапол. Това предположение се базира на внимателен анализ на детайлите в картината, като например носения медал от специфичен рицарски орден, който е присъден на братята и сестрите, но не и на Мария-Антоанета по това време. Тъй като момичето на портрета носи този медал, а Мария-Антоанета получава такъв едва след четири години, става ясно, че изображението вероятно е на сестра й.

Освен това, проф. Сет открива, че друга картина, която преди се е смятала за портрет на Мария-Каролина, всъщност е на младата Мария-Антоанета. В тази картина тя е изобразена с характерни обеци и роза в ръка, елементи, които се повтарят и в други портрети на кралицата през целия й живот. Този детайл подсказва, че художникът е използвал определени символи, за да подчертае личността и статуса на Мария-Антоанета още от ранна възраст.

Разглеждайки тези находки, учените започват да преосмислят цялостната й визия и ролята й в историята. Мария-Антоанета, родена в Австрия през 1755 година, е изпратена във Франция като бъдеща кралица, за да се омъжи за Луи XVI. Тя става символ на монархията, която ще бъде разрушена по време на Френската революция, и е гилотинирана през 1793 година на 37-годишна възраст. Новите данни за нейното детство и идентичност обаче хвърлят светлина върху по-сложната й личност и възпитание, които вероятно са повлияли на нейното поведение и съдба.

Марк-Оливие Валер, директор на Музея за история на изкуството в Женева, изрази надежда, че тези нови разкрития ще помогнат да се види Мария-Антоанета в по-автентична светлина, далеч от митове и стереотипи. Той подчерта, че въпреки многобройните изложби и изследвания през последните 250 години, все още има какво да научим за тази историческа фигура и нейната реална личност.

Тази нова интерпретация не само променя начина, по който виждаме портретите й, но и отваря врати към по-задълбочено разбиране за живота и възпитанието на една от най-известните жени в историята, чието детство е било изпълнено с политически и социални предизвикателства, които ще определят съдбата й и съдбата на Франция.